Съвременната медицина преживява тежка криза. Тя започва в началото на 20 век, когато фармацевтичната индустрия започва да се оформя. В медицината основни са станали интересите на производителите на лекарствени продукти. Стратегическата цел на всеки производител е премахването на монополите и конкуренцията, включително с помощта на идеология. Съвременната идеология на медицина е необходимостта от насърчаване на производството на фармацевтични продукти. Инвестират се пари в развитието на медицината, за да се докаже необходимостта от фармацевтични продукти при лечението на всички болести.
Съществуват обаче и алтернативни изследвания, които са дискредитирани или игнорирани, като класическата хомеопатия. Тя се развива активно през 19-ти век, превръщайки се в една от основните цели на идеолозите на фармацевтичната промишленост, което довежда до почти пълната стагнация (застой) през 20 век. В началото на края на същия век, поради очевидните неуспехи на съвременната медицина, основна цел става самостоятелното лечение, т.е. неконтролиран публичен достъп до някой от фармацевтичните продукти и нарастващ интерес на пациентите към методите на алтернативната медицина. Това е още една от борбите на хомеопатията.
„Внимание! Не приемайте хомеопатични лекарства без консултация от лекар-хомеопат!“
Много пациенти търсят как се приемат хомеопатични лекарства, предприемайки лечение на принципа на "подобното се лекува с подобно". Те са чули или прочели и започват рисковано лечение без консултация.
Хомеопатичното лечение е трудно да се разбере без задълбочено проучване на материалите, който се предоставят в специализираните книги, лекциите и семинарите по отношение на това лечение. Хомеопатът избира лекарството за всеки пациент, като се вземат предвид особеностите на всеки симптом, от който се е оплакъл пациента; причините за заболяването, ако е възможно да се идентифицират; индивидуалните особености на пациента, например изразява (гняв, радост, тъга, отвращение), хранителни навици, чувствителност към шум и музика, светлина и изкуствено осветление, особено изпотяване, както и много други. Въз основа на симптомите, причините (ако има такива), повишената чувствителност към различни фактори, психо-емоционалните характеристики и другите особености на пациента се предписва и самото лечение. Повечето от добре проучените хомеопатични лекарства имат в своето описание характерни особести откъм психо-емоционална и физическа основа.
За да се излекува пациентът, трябва да бъде наблюдаван от лекар, който да маркира симптомите и развитието на болеста.
Ако болестта започва с хрема и след това идва и кашлица, която е придружена от силна болка в гърлото, след 3-4 дни обикновено температурата се повишава до 37.7 съпътствана от жажда и потене.
При други пациенти температурата се повишава по-рязко в следобедните часове с болки в гърлото и силно пулсиращо главоболие. Има много различни прояви в симптомите по време на респираторни и хронични заболявания и трябва да се процедира по различен начин за всеки пациент. Следователно лекарствата са индивидуални. Те се предписват в ниски дози, тъй като в големи дози може да доведат до влошаване на състоянито на пациента.
Хомеопатът няма да вземе лекомислено решение. Той ще избере най-подходящото лекарство за да помогне на пациентите си да се излекуват за максимално кратко време, без странични ефекти.
Някой хомеопати правят и биорезонансна диагностика с апарат наречен Оберон. Това диагностициране се прави на базата, че органите, тъканите и клетките имат определени биоелектрични характеристики, а електромагнитното поле в организма поддържа физиологичното състояние на клетките. Точно тези заряди носят информацията която се изследва. Можете да прочетете още на homeopathy-bulgaria.com там има подробна информация за хомеопатичното лечение и биорезонансната диагностика